ФРАГМЕНТИ, ФРАГМЕНТИ

                  Пазарът наречен избори 05.10.2014 приключи. Има и резултати. При това много тежки казват. Тежки за кой? Победителят не се е произнесъл. Той още брои коя е таз победа подред.  Втория (който все още може да е трети) определи състоянието като сериозна фрагментация и си запази ролята на опозиция. Третия (който може да е вече втори) беше в сферата ма висшата политика. То евроантлантически, то общоевропейски ценности и отговорности. А за титаните Дельо и Ицо ни дума. Нов четвърти, и съвсем нов пети. Шестия импонира първия. Седмия за броени дни утилизира покачването на тока в гласове и %, за да изпревари осмия.  В бурната вечер някои посъветваха другите да поспят и заминаха да го сторят. Не спяха обаче стажанти, водещи, екзит –пулове и коментатори. Те, като че ли искаха вече да е конструирано правителството, или ако не е, то да го разформироват предварително.  Изглеждаше, като че ли и на тях им е тежко. Не успяха ама никак да се ориентират. Нямаше кой да им даде ориентир. Първо участниците бяха 8 – твърде много и с твърде различни послания за да уловят сериозното. И второ предлаганите им варианти клоняха към неразбиреми за тях вероятности. Те непрекъснато се чудеха – това пореден сигнал за нарушение ли е, или не. И понеже сигналите са доста, действията на охранителниите органи – пропорционални, как да замажат случилото се? Последно купуват ли се гласове  и от кой? Този дето ги купува нарушил ли е законите и какво му се полага? И всъщност основното тези дето казват, че са работили добре, означава ли това че са купували добре? Къде е границата? Билет за екскурзия до родните места, пари на ръка или списъци с по 30 лв. Констатациите са за падане на цената. Всъщност анализаторите не казват какво следва за купувалите гласове. На тях им е по-лесно да казват какво следва за партиите с постигнати проценти. А който купува гласове – да си носи отговорността (най-често политическата). И някак си естествено е третия да е втори. Но всички така и не разбраха че 8 е по-добре от 4. Съвсем просто е. Когато бяха 4, втория превари първия да се обедини с 3-ия и 4-ия на комуто никак не му се искаше. И при това забелязвате ли – първия нямаше друга възможност.  Когато са 8 първия  има няколко възможности. Ама тежки били. Тежки, тежки, ама няколко. И управлението зависи преди всичко от първия. Ако той го проиграе с лека ръка – да се сърди на себе си, не на другите 3, както преди. Освен това защо в политиката всички коментатори искаха да е лесно. 50 % и си лесен. Гледаш само некоя овца да свърне извън стадото. Ама вече няма. Хората все повече искат управляващи да се контролират взаимно. Не да си пречат. Когато някой работи за прогреса на България кой ще му пречи? А прогреса минава през битието. Регреса също. Пречат си, като почнат да крадат, щото стигат до момента да се крадат един други. Справка КТБ.  Между другото освен нея, на врата на бъдещите управляващи увисна и неминаващия през столицата ни Южен по-ТОК, както и дефицита на НЕК с всичките последствия и цени. Битие. Само че какво се крие зад него? И последното което не разбраха питащите се и отговарящите е, че на народа му омръзна от техните зрелища. На хората им е необходим и залък хляб. А дали подаването на този залък е нарушение? За един залък предлагат гласа си, за един залък предлагат труда си за да бъдат взривени и след два дни забравени. Опитите да се превръща дори вота на хората в зрелища никак не изглеждаше сполучлив. И затова някак странно изглежда как гласуват в чужбина – Токио, Лондон, Генк или Турция (с по 3 тъмни стаички в секция) и как гласуват в с. Долни Цибър. Казаха, че имало хватка в Белгия и след 1 месец си с над 1000 евро на месец помощи. И 25 000 „българи“ в един град, владеещи това изкуство да живеят на помощи. В Долни Цибър хватката е по-силна, щом  контра-хватката е около 30 лева. Фрагментация.


                                                                                         Хидроинженер

енер