Днес е седми август 2014. Малко след наводненията. Изпомпаха в Добрич, започват в Мизия. Разгеле намериха шаран и веднага запитаха с дъжда ли валят шараните. Ми ако бяха намерили крокодила „Алонсо“ или недай си боже акула. Щяхме да сме на по-високо ниво, а не да се сравняваме с шараните.

         Започва търсене на причините за наводненията. Започва търсене на виновни. Първата – най-близката причина са шараните. Втората - ще съдим държавата. Ами какво да предприемат индианците по поречието на Амазонка.  Кого да съдят? Е ние сме на по-високото ниво и някак си не върви от луксозните западни автомобили да минем на индиански канута, поне моторници ако не яхти. Ето няколко причини.

Причина първа: Отнемане на земя от реките. Реките искат своята площ,  те трябва да могат да се разливат и да има къде да го правят. През повечето време на годината в реките тече вода под средномногогодишната. Хората смятат че това е нормалното водно течение и непрекъснато отнемат площи встрани от него, от заетите площи от водното течение в момента. Това е пагубно. Нормално е реките да искат да се разливат и когато няма къде - започват да наводняват. Нормално е също колкото една река е по близо до вливането си, необходимата щ територия да се разширява – нещо като латинската буква V по посока на течението. За съжаление във Варна кв. Аспарухово се наблюдава обърнато Ʌ по посока на течението. Е тази вода къде да отиде? Корегираната река Скът в Мизия с ширина до 40 м и дълбочина до 2 м е с твърде малка проводимост. А НИМХ дават за първи август дъжд на Гложене 112 л на кв м. Автоматичната станция на Вълчедръм (извън басейна)– 45 л на кв.м. Ами в Бяла Слатина, ами във водосбора, който е 1035 кв. км. „Ето това е реката, а това е имота ми“, казваше ми един собственик. „Ами брега на реката къде е?“ попитах „Или тази река е без бряг?“. Брега естествено в имота му, ама брега е за реката, не за имот. Един колега казваше „В Германия загубихме десетки години докато разберем, че с реките трябва да отиваме не на горе, а в страни.“

Причина втора: Лошо устройствено планиране. Обикновено се разчита на изградени диги, подпорни стени и съоръжения. Логично. Те обаче са до определен момент. Например за стогодишна вълна. Или по-сигурни за двестагодишна, или още по-сигурни за хилядагодишна, или както преливниците на язовирите от първи клас за десетхилядигодишна вълна. Все по-високи и по-високи, но никога „завинаги“. На моста за Гложене в Мизия срещу училището по десния бряг, подпорната бетонова стена стърчи на метър над терена (всеки може да я види в „Google Earth” слизайки на земното ниво). Защо ли? След като е дълга стотина метра. Кого от какво пази? Както гледаме от няколко дни – никой от нищо. Но тя показва – съседните, застроените, урбанизираните терени са на ниска кота. Ако се залеят ще има дълго отводняване. Защото водата остава в ниското. Много се чудех защо Добрич е дълго под вода. Нормално е в хода на високата вълна да има повишение и понижение. Нормално е понижението да е по-бавно. Но чак толкова. Причината е че никой не е мислил когато дойде вода - как тя ще се оттича. Лошо устройствено планиране - много помпи и тиня.

Причина трета: Горите. Тях ще ги оставя на екозащитниците. Но на всяко листенце по капчица, по две. Естествена ретензия, естествен регулатор на изпаренията и кръговрата с валежите.

Причина четвърта: Недоброто застрояване до реките и върху реките. Както е известно от причина първа трябва да си задаваме въпроса „къде строим?“. Да – терените до реките нямат собственик с неприкосновена собственост (частната) – те за най-вече общински и държавни. Лесни за сделки, сравнително евтини и с възможност за бързо настаняване. Предполагаме, че предците ни са с по-малки познания – застроявали са кирпичени къщи в места с риск от заливане. Сега следващите поколения виждаме и плащаме за това. Трябва ли децата и внуците ни да страдат и плащат за сега застрояваното в близост до реките от нас? Водата в момента тече под средното ниво, но след година, двадесет или петдесет тя ще дойде. Правителство и армия не могат да я спрат. Или ако знаете някой юнак който може – покажете ми го. Ами мостовете?Ами пасарелките? Всеки вика  „абе тя водата идва веднъж на сто години, защо да не минаваме ежедневно?“. А какво пречи да минаваме и като дойде водата? Нали не искаме да я спираме? Вижте светлите отвори на мостовете. Гредите заемат част от тях, колоните също, по дъното тиня, найлони и боклуци заздравени като бетон, дървета и храсти поникнали, израсли, откъде да мине тази вода? Най-лошото е че застрояващите в близост до реките не усещат, че освен на себе си, могат да увредят на околните, както от подрищване нагоре и встрани, така и от внезапно потегляне на водата надолу. Почти както в оня виц за умиращия който нищо не разбира, само лошо за близките и околните – така било и при глупавия. Пречат или помагат дигите и язовирите. Дигите ограничават разливите в страни и до определени водни нива запазват, стига коритата да са почистени. Късането им за осигуряване на по-висока проводимост трябва да е добре пресметнато, както в момента, така и впоследствие. Язовирите определено помагат. Те задържат вода, дори да са пълни до преливен ръб. Пълненето им до преливна кота (например 1 м над преливен ръб) означава задържане на допълнителен обем в язовира до изравняване на входната и изходна вода. Обем, който иначе би се понесъл надолу. Когато обаче язовира не може да изравни изходната от него вода(преливащата от преливника) поради факта че валежа е голям и влиза много повече от оразмереното (както се разбра по-горе „завинаги“ няма), започва преливане през стената (пак докато се изравнят входна и изходна вода), което е опасно и ако е малко по-продължително води до пробив и прокъсване на стената. При наводненията в Цар Калоян пробивите в стените бяха до изравняване на входните и изходните води. При пробив обаче се освобождава допълна водна маса, акумулурана в язовира до котата на прокъсването, която е допълнителна в речното легло.

Причина пета: Лоша прогноза. Вече трети ден седи код жълто, а дъжд няма. Е снощи гледах селскостопанския канал – 1,2,3,5 литра на квадратен метър от Видин до Силистра. Това за код ли е? Когато дойде силен дъжд - той е прогнозиран на половин България и всеки казва „нали предупредихме“. Очевидно изоставаме от стандартите. Има прогнози в ЕС локализиращи в клетка равностранен триъгълник със страна 7 км, но за тях се плаща. Спътници ползват. И после за Мизия - след прогнозата трябват и познания. Познания за водосбора, за язовирите, за реката и за проводимостта щ в Мизия. Добрата, точната, навременна прогноза е основа за последваща добра превенция и избягване на жертви. Не мога да прескоча оповестяването. Навремето към кметовете имаше една длъжност „Глашатай“. Биеше тъпана човека и оповестяваше. Ако някой не е чул - биеше пак тъпана. Сега с тези модерни средства – камбани, сирени, радиоточки, радио, телевизия, джи-ес-еми обикновено днес всичко е последствие. Наводнение еди къде си и пращаме екипи на мястото на „събитието“. Добре, че намерихме термина „трагедията“. А да сме прекъснали предаване за да оповестим прогноза за хората от .... ,  които се очаква да бъдат засегнати от......? Кое радио, коя телевизия може да се похвали с тази помощ?

А не е ли по-лесно като се вземат предварително превантивни мерки?

Спирам с причините – сигурно има и много други, считам тези за фундаментални. Сега ще обясня защо не бива да се застроява до язовирите.

Учебникът по земна механика започва с една приказка. Ще я презкажа накратко – „Решил султанът да построи голям дворец до Босфора. Обаче, ако паднел – взимал главата на строителя. Само един майстор се наел. Той поставил предварително условие – „Всичките материали искам предварително на място“. Доставили ги, ама майстора изчезнал. Султана обявил награда за главата му. На десетата година необичайно майстора се появил директно на строежа и бил започнал строителството, което му спасило главата.“ Всъщност майсторът натоварил почвата за 10 години с всичките материали и изпробвал нейната носимоспособност. Сещате се сега за язовирите вече, нали. Ами всеки строеж натоварва скатовете до язовира. Тъй като в ниската си част тези скатове са в контакт с водата в язовира се повишава вероятността от свличането им вътре в самия язовир. Всъщност най-голямата катастрофа с язовир е от свличане на скатовете му (при това предизвикано от хората умишлено свличане). Стената си стои до ден днешен непокътната, но към милионите кубически метри вода в язовира са се прибавили няколко пъти повече милиони кубически метри земна маса и образуваната тиня е тръгнала надолу. Стената, пак казвам е непокътнат паметник вече 50-ина години. Е, продължавайте да строите до язовирите. Но знайте, че при валежи е опасно за всички.

         Валежи ще има, високи води също. Реките ще се пълнят. Водата ще тече. Най-важното, основното е - да има къде и как да се оттича.