търсеше те цял живот почти 
и през жадни срещи лъкатуши, 
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед, 
сенки прекосих и шум нелеп, 
но през себе си пропущах само 
чисти тонове – заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка, 
браних я преди да се роди, 
и отглеждах срещата ни бъдна 
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе, 
толкоз дълъг, че когато сам 
ти пред мене най-подир застана, 
теб познах, но себе си – едвам.
Бях събрала толкова пространства, 
тембри, аромати и копнеж, 
станала бях толкова безкрайна, 
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе, 
а за кратка среща ни събра. 
Ако знаех... Щях отново този 
дълъг път до теб да избера.

"Пътят до тебе", Блага Димитрова




"Зимна поезия" худ. Латиниа